Обичам добротата на нощта,
когато морната И топла гръд
прегръща земната ни плът
и люлчено преражда ни в съня.

И за безсънните, изгубени души,
зареяни сред звездната И шир,
намира топлинка и капка мир,
с които тяхната печал да утеши.

От земните, поробени създания,
на делник и на къшей хляб заложник,
поема мълком клетвите безбожни
и в сън обръща техните ридания.

А някъде из нощните полета,
една прекрасна, мъничка звезда,
отдавна в огъня намерила смъртта,
все още продължава да ни свети.