Не е болка, че ти ме подмина.
Тя - тъгата се справя сама.
Оправдава се, търси причина,
плаче скришом...Такава е тя. 
Светове е готова да срути.
Все я моля за малко да спре.
Между " Помощ! "  и гордост се лута 
( всъщност помощ от никой не ще ).
И пак хукна нанякъде в мрака,
май да търси към тебе следа...
Ще остана, все пак, да я чакам.
Няма как - тя е мойта тъга.