Ако аз съм пътеката. 
ти си конникът,
който шпори забива
и размахва камшик.
А кобилата рие
по мене с копитата.
Най - добре спри!
Откъсни слънчоглед,
оплети си на плитка
три стръка синчец.
Стиснал зрънце във шепа,
дъх поеми със Земята.
Чуй как жужи
ароматено медно
златочелото жито,
лавандулата нежна.
Виж, че крия в къпините
крехки птичи гнезда...

Спри! Конете се спъват
по ръба на червените макове...