Юначко

Във гората заснежена
мама Зайка притеснена
кърши лапичките...Май че,
липсва И едното зайче.
 
И пак отново ги брои -
грешка няма, все са три.
Души всичките мустачки...
Боже! Няма го Юначко!

Другите приспа набързо
и вратата здраво върза.
Хукна Зайка през гората -
помощ търсеше горката.

Първо - в Ежковата хижа.
Ежко скочи: " Ей, че грижа!"
Метна шалчето от вълна
и след Зайка се търкулна.

После - катеричка Ружка,
нейната любима дружка.
Ружка в миг се разтревожи,
но решение предложи:

" Ще намеря кака Сврачка
да помогне за Юначко.
Всичко вижда...кой, къде...
тя ще знае най - добре."

Ружка стрелна се по бора,
до върха му стигна скоро
и завика с пълна сила:
" Како Сврачке, помощ, мила! "

Сврачката дочу гласчето.
Литна право към небето,
та отгоре тя да види,
кой ли помощта И дири.

И видя я - малка, плаха,
от върха с опашка маха.
Спусна се като вихрушка,
за вратлето хвана Ружка.

След секунди много нежно
я остави най - прилежно
пред две муцунки изумени.
" Тъй де! Да не губим време! "

Ежко пръв се окопити
и започна да разпитва,
дали Сврачка не видя
малко зайче във беда.

Кака Сврачка първо кихна,
после хитро се усмихна.
" Знам Юначко аз къде е
и повярвайте, добре е!

Там, на хълма до реката,
смело хвърка със шейната.
Сбрали са се цяла чета -
все юначета момчета."

Зайка ( по - спокойна вече )
за към хълна се завтече.
И го зърна, как лети.
" Пистааа! " - зачервен крещи

с грейнали очи засмени
и мустачки заскрежени.
" Пистааа! "...Но кого видя?
Мама?!...Брей, каква беля!

Леле! Мама как се мръщи!
" Хайде! Ще говорим вкъщи! "
В къщи...няма да разказвам.
Само чух, че бил наказан.

И сега Юначко знае:
" Мога вънка да играя.
Но да тръгна вече няма,
без да съм попитал мама! "

Он'я ден с Диди Dodge (didige) запознахме покрай Хейтърите и се смяхме и тя вика ей сега, понеже съм от село написах едно нещо...
аз му се зарадвах че е много натурално ама го наритмих и наримувах малко и стана така:
Ей сега ще ви разкажа,
па нали съм си от село…
Туй дет‘ искам да покажа,
‘дето градско не видело

Имаме си тук кокошки
И кълват на поразия
Не признават те овошки
И не са им на просия

А петела с дух напет,
пази ги и наблюдава
И нали си е поет,
пее без да съблюдава

Имаме си и козли,
леко, че рогата боцкат!
А пък пилците добри
все при мама се прикоткат

А и агънца в полето,
равно си пасат тревата
Виж ги гъските напето
си пристъпят по земята

Кравичките с виме пълно
Пак прибират се от паша
Кончето си ще прегърна,
тази фермичка е наша

Кучето ни тук не лае!
То тук всички ни познава!
Лошия ще го познае
И тежко на тоз‘ тогава

Тези животинки благи,
от поле ще съберат!
Ще си имаме облаги,
Но ни чака много труд

Ама нямаме твоята дарба... що не го развиеш още, може и да стане готино
Сигурен съм че Диди няма да има против :-)

Този фермерски двор и така си ми харесва!
Аз все още се уча да пиша. Малко ме надценяваш :-)
Поздрави!