Ежко

Ежко се събуди гладен,
поразкърши сто бодли,
а росата - душ прохладен,
истински го ободри.

И затърси из гората...
Тука - клони, там - листа...
със муцунката отмята...
Няма никаква храна

Няма желъд, ни къпина,
ни следа от сочна круша.
Гладен, колкото двамина,
под глогинката се сгуши.

Чак по обед мина Лиско.
" Кой ли тук въздиша тежко? "
И забравил лоши мисли,
с лапичка погали Ежко.

Чу му гладните неволи
и веднага го разбра.
" Щом стомахче тъй къркори,
спешно трябва му храна.

У дома съм сготвил супа.
Чакам гости гладовити.
Зайо зеленце е струпал,
а Мишлето - крина жито.

Значи питка хрупавелка
ще си хапнем подир час.
Пъргавата Рунтавелка
торта вече прави в нас.

Ей, забравих! За сладкиша
Мечо носи делва с мед.
Стига, Ежко, си въздишал!
Вече всичко е наред.

Тук в голямата гора,
сред поляни и върхари,
няма как да си в беда,
щом до тебе са другари! "

Спомних за една детска книжка, каквито (истинскии хубави илюзтрации) ги имаше в моето детство - Баба Мецана...
Имаш дарба напиши повечко и ги публикувай

Благодаря, че ме четеш!