Нощта приспа света, а в мен
немеят отговори неоткрити.
И вятърът се е смълчал смутен,
приседнал в мрака под липите.

Нощта е като силна мъжка длан,
но толкова далечна и студена.
Притиска тишината във капан
без изход - като в капка заледена.

А в капката вилнеят бесове
наред с молитвите към тебе, Боже...
Нощта приспива всички светове,
но мене да приспи не може.

Браво- чудесно е!

Благодаря за споделянето

Трябвада приспим ги всичките
и бесове и грхове
и нашите и чуждите...
и с'в Спомени споменати в Зори
да се събудим Себе си!

Благодаря ви, че прочетохте и споделихте!

Харесва ми как пишеш! Браво!