Мечо

Зимата изкара Мечо
във бърлогата си скрита.
Метнал пухено елече,
сън сънува - медна пита.

Днес, обаче, рано - рано
го събуди песен птича.
Чукна и кълвач припряно,
после кукна кукувиче.

Скокна Мечо начаса
и на входа се изправи.
" Хей! Дошла е пролетта!
Значи скоро в тез дъбрави

сливки сладко ще жълтеят.
Из поляна разцъфтели
ягодките ще се смеят
в хор с малинките узрели.

А пчеличките прекрасни
ще събират мед тъдява...
Стига, Мечо! Размечта се.
Има време до тогава.

Трябва да похапна нещо -
тлъстичко и на богато,
че след зимата зловеща
моят глад зове разплата."

Мечо грабна си торбата,
спомнил си една колиба
(там, под бряста до реката)
и подмоли, пълни с риба.

И по преките пътеки
стигна гладен, изпотен.
" Боже! Никак не са леки
кросове на кух корем."

Дъх пое си и веднага
въдиците зареди.
Мренките,,,къде ще бягат -
в коша скачат си сами.

И така до час и нещо
две дузини рибки хвана.
После,,,скарата гореща.
Гладен!...Нищо не остана.

И полегна под чардака -
сит, доволен...птички пеят...
" Вече мога да дочакам
благинките да узреят."

ако можеше и както в старите детски книжки някой да го нарисува :-)