Връщам се в детството - леко, на пръсти
по пътеки, тъкани от ръцете на мама.
Оджакът, миндерчето с губера пъстър...
Всичко е същото, но мама я няма.

Припламва кандилото, осветило икона
и китка изсъхнала синя тинтява.
Снимки на скрина люшнаха спомен...
Всичко е тука, само мама я няма.

Сладостта на рачел, ароматът на дюли,
метличини тъжни сред дъхава слама,
чешмата и орехът -  натежал, необрулен...
Времето спряло...като спомен за мама.

За Мама с любов и болка.